Вид кокс, получен чрез забавено коксуване на остатъчно масло.Есенцията е частично графитизирана въглеродна форма.Той е черен на цвят и порест, под формата на подредени гранули и не може да се разтопи.Елементният състав е предимно въглерод, понякога съдържа малко количество водород, азот, сяра, кислород и някои метални елементи, а понякога и с влага.Широко използвани в металургията, химическата промишленост и други индустрии като електроди или суровини за производството на химически продукти.

Морфологията на петролния кокс варира в зависимост от процеса, работните условия и естеството на захранването.Нефтеният кокс, произведен от цеха за нефтен кокс, се нарича зелен кокс, който съдържа някои летливи вещества от некарбонизирани въглеводородни съединения.Зеленият кокс може да се използва като петролен кокс за гориво.Електродите, използвани в производството на стомана, трябва да бъдат калцинирани при висока температура, за да се завърши карбонизацията и да се намалят летливите вещества до минимум.

Външният вид на кокса, произведен в повечето цехове за петролен кокс, е черно-кафяв порест твърд неправилен блок.Този вид кокс се нарича още гъбен кокс.Вторият вид петролен кокс с по-добро качество се нарича иглен кокс, който е по-подходящ за електроди поради по-ниското си електрическо съпротивление и коефициент на топлинно разширение.Третият вид твърд петролен кокс се нарича дробов кокс.Този кокс има форма на снаряд, има малка повърхност и не се коксува лесно, така че не се използва много.

Петролният кокс взема тежко масло или друго тежко масло след дестилация на суров нефт като суровина и преминава през тръбата на пещта на 500 ℃ ± 1 ℃ нагревателна пещ при висок дебит, така че реакциите на крекинг и кондензация се извършват в коксовата кула, и след това коксът се охлажда за определен период от време.При коксуване и декоксуване се получава нефтен кокс.